Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.
Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където
Отдавна е така и на мен вече не ми прави впечатление. Веднъж пристигнах и носейки някакви неща, отидох в задната част на двора. Там под едно дърво заварих майстора да оправя майка ми. Погледах няколко секунди и си тръгнах. От тогава ги дебнех и още няколко пъти ги засякох. Вече знаех че майстора редовно я оправяше, но при поредния опит да ги шпионирам се изненадах, защото този път едно от младите момчета ебеше майка ми под същото дърво. След това не съм ходил повече и не знам дали още някой не и се е изредил. Като се видяхме след това нито тя, нито аз повдигнахме въпроса.
- Искам да ме чуете внимателно! Край на игрите, искам да си свършите работата! Заставате един зад друг.
с едно движение го опря в шията й. Демия извика и тръгна към сестра си, но Ясен я хвана
стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,
Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
- Разкази за Саня Хайде да не седим тук, нека отидем в хола да ме запознаеш с твоите приятели! – каза Саня.
къща в селото, през прозореца на която мъждукаше пламък на запалена свещ. Агата